Откъде започва промяната?, От икономиката към хората или от хорат Options

[The Sick Dreamer]

Здравейте! Преди да изложа темата, искам да кажа две неща. Първо, голямо БРАВО за сайта, много се радвам, че в България имаме такова нещо, и то със сериозни, струва ми се, амбиции. И второ, прощавайте, ако се изказвам неподготвен или наивно, но съм много бегло запознат с икономиката и съм едва на 19

Та, въпросът ми е: всички тук явно смятаме, че има нужда от промяна на статуквото. Но нека изясним - какъв е основният проблем на капиталистическия строй? За мен той не е толкова цикличността на икономиката, колкото "дехуманизиращите" ефекти, тъй като капитализмът залага на разни тумори в човешкия характер като егоизъм и конкуренция - и ги възпитава... И ако споделяте моето виждане за големия проблем на тази система - откъде трябва да започне нейната промяна? Според мен първо трябва да се извърви един дълъг път на духовна еволюция на човечеството като цяло, и в резултат на тази еволюция да еволюира и социоикономическата система. Без насилствено налагане на централно планиране и прочее соц-мерки. А това, което на първо време може да се направи в законодателен план, по мое мнение е да се поставят ограничения върху маркетинговите инструменти за манипулация и да се създаде (мисля, че в някои страни го има) стабилен екзистенц минимум, който да позволи на хората да живетя, без да работят, макар и този живот да бъде леко мизерен. Просто защото не искат да се пречупят под натиска да мамят на пазара.

А вие какво смятате, откъде трябва да стане промяната?

[Шаркан]

А вие какво смятате, откъде трябва да стане промяната?

от самоорганизирането на хората - не под диктат и покровителство на закони, защото всеки закон фиксира статуквото и спира развитието, което уж трябва да се осъществи под негова закрила.
На голо, статично място не межа да се получи никаква духовна еволюция.
А забраните винаги предизвикват съпротива - най-вече под формата на престъпни групировки, които се обогатяват, предлагайки контрабандно забранените неща. И ги предлагат монополно и АГРЕСИВНО.

Човек е хубаво да се учи да се оправя сам, разчитайки не на институции и властови гаранции, а на солидарността на такива като него. Кото ще предизвика промяна в начина му на мислене. Което пък ще му позволи да приложи други практики, за каквито не се е сещал преди. Полуава се автокаталитичен процес.
Единственият фактор, който грубо прекъсва такъв вид самоподдържащи се процеси, е властта.
Властта не обича динамизма, не обича промяната, защото изпуска контрола над динамичната система, от която живее. Затова никаква институционална власт не може да осигури онзи преход в мисленето, за който пишеш.

[Peter]

Промяната започва според мен с осъзнаване на недъзите на пазарната икономика и доминиращия социално-икономически модел в момента. Разбирането, че той е саморазрушителен и че може и трябва да има по-добър от него. Разбирането, че еволюцията и историята не приключват с капитализма.

А вие какво смятате, откъде трябва да стане промяната?

Според мен тя трябва да започне чрез създаване на реални работещи модели на алтернативни икономически и социални структури и системи, със свои нови ценности, институции, отношения. Такива реални примери съществуват и в момента: сапатистите, ZNet и Sound End Press (модели на ПарЕкон), Free Fest-овете (модели на Икономиката на споделянето), скуотите и доста други.

У нас обаче за момента май няма кой знае какви такива модели и ние трябва тепърва да ги създаваме.
Например ПарЕкон-ска фирма, която има някаква реална дейност, която да покаже икономическия модел на ПарЕкон в действие с неговата качествено нова икономическа конструкция. По този начин може да се покаже, че има алтернативи на капитализтическата икономика в "бизнеса" (не обичам тази дума).
Друг пример: създаване на общности извън големите градове (кооперативи или както искате ги наречете), които да покажат че ПарЕкон или пък Икономиката на споделянето могат да работят и в сферата на земеделското производство.
Още един пример: създаването на социален център, който да е някакво средище на точно такива проекти и самият той да е проект за осъществяване на алтернативни на капитализма визии и стратегии. Подобен център също естествено е логично да функционира на алтернативни на пазарната икономика икономико-политически модели.
И разбира се - обвързването на тези общности в мрежа, доказвайки възможността на едно подобно мини-общество да функционира и взаимодейства между елементите си, да осигурява устойчивост и качество на живот за членовете си. Естествено обаче не говоря за пълен сепаратизъм и отделяне от сегашното общество някъде по чукарите и отказ от цивилизацията. Напротив, подобни модели ще действат вътре в сегащното общество и така от черупката на остарелите социално-икономически структури, институции, отношения ще се родят качествено нови, чиито теоретични модели (а и практически примери по света) вече съществуват и работят.

Модели за тези неща вече има: вижте например идеите на Шаркан, ПарЕкон, Икономиката на споделянето, Проектът Венера. Всички тези модели в действителност в основата си като ценности и принципи са доста близки, някои от тях вече имат доказано работещи примери в реалния живот.

[Fucapitalism]

Аз също мисля, че промяната трябва да дойде с "образоването на хората". Колкото до това хора да могат да живеят, пък дори и мизерно, само защото не искат да "мамят на пазара" ми се струва доста нереалистично Няма кой да се съгласи другите да живеят без да правят нищичко.

[pLam]

"В основата на всяка революция стои нравствено напрежение". Повече от очевидно е в такъв случай, че при отсъствието на каквато и да била нравствена проява, революциите ще продължат своето словесно съществуване...И така, защо да не се започне точно с урок по нравственост.И ако ви звучи прекалено абстракно едно такова понятие, то нека отбележа как това беше думата, която едно 6-7 годишно дете асоциира с буквата "Н"...

[Peter]

Ами всъщност в основата на всяка промяна (била тя революционна или еволюционна) стоят някакви нови (или добре забравени стари) ценности и идеи. В тази връзка се сещам за идеите на Р. Пърсиг, че сегашната цивилизация е в криза именно заради несъответствието на технологичното ни развитие и ценностите, които съществуват в обществото и че именно в такива моменти се появява напрежение и стремеж за промяна.

Обаче "образоване на хората" ми звучи малко мисионерско и авангардистко. Едва ли не ние сме праведните и знаем истината и трябва да обучим останалите. Аз по-скоро бих искал да дам възможност на хората да видят и прочетат за нещата, които се скриват от тях. Не бих искал да ги индоктринирам, а просто да им изложа позицията си, подкрепена с факти, примери и цифри, след което да им предложа алтернативите, които аз виждам. Изборът е техен, но все си мисля (ли по-скоро се надявам), че всяко разумно, мислещо същество когато види как всъщност е изградено обществото ни и какво се случва около нас, само ще пожелае промяна...

Между другото харесва ПарЕкон и заради това, че акцентира върху (и в основата му са) общочовешки морални ценности, които ми се струват безспорни и фундаментални за съществуването ни.