Икономическата наука – в сеансите на популярните ѝ аватари в медията и политиката – е космологията и теодицеята на съвременната ни култура. Повече от самата религия, повече от литературата, повече от кабелната телевизия, икономиката е тази, която предлага доминиращия наратив на сътворението в нашето общество, обрисувайки отношението на всеки от нас към вселената, която обитаваме, отношението на човешките същества към Бога. И историята, която се разказва, е изумителна. В нея огромното множество от непознати индивиди – всеки сам за себе си, всеки в еднолична борба – въпреки всичко са обвързани заедно в една красива и естествена подредба на битието: Пазарът. Това разбиране на пазарите – не като артефакти на човешката цивилизация, а като природен феномен – сега служи като безспорна база за почти всеки политически или социален дискурс.

Прочетете още: И нека бъдат пазари: Евангелистките корени на икономиката (Гордън Бигелоу)

Тази статия е адаптирана от моята лекция в памет на Едуард Сед в Американския университет в Бейрут през май 2006 г. Пълният текст е поместен в "Ливан отвътре: Пътуване към една съсипана земя с Ноам Чомски" (2007 г.)

Прочетете още: Великият дух на властта (Ноам Чомски)

Критикуването на МВФ, един дългогодишен популярен спорт в лявото пространство, най-накрая зае мястото си като мейнстрийм култура. За съжаление, някои нови, мейнстрийм играчи сега присъстват на много по-високи нива, отколкото много други леви ветерани. Тъй като общоприетите критики на новоизлюпените критици не споделят прогресивните ни приоритети, можем да очакваме, че техните виждания няма да съвпаднат с нашите интереси. Тази статия обяснява какво прави МВФ и (1) как да се противопоставим на политиките на МВФ, които са не само неравноправни, но и неефективни от която и да е гледна точка и (2) как да отговорим на разнообразните предложения за реформи или подмяна на тази институция, които вече сериозно се обсъждат.

Прочетете още: Капиталистическият глобализъм в криза. Част 3: Да разберем МВФ (Робин Ханел)

Имало едно време един водещ производител на автомобили в една развиваща се страна, който изнесъл първите си леки автомобили за САЩ. До тогава малката компания произвеждала само калпави продукти – слаби копия на качествените продукти, произвеждани от богатите страни. Автомобилът не бил нищо кой знае колко сложно – просто евтин полу-компактен (би могъл да бъде наречен "четири колела и пепелник"). Но това било важен момент за страната и нейните износители се чувствали горди.

Прочетете още: "Лексусът и маслиновото дърво" – ревизирана. Митове и факти за глобализацията (Ха-Жун Чанг)*

Всичко, което се произвежда, потребява, инвестира в днешната глобална икономика във всяка една страна е силно детерминирано от логиката на натрупване на богатства в много неравностойна, силно дерегулирана глобална кредитна система. Обикновено кредитната система – и производството, потреблението и инвестициите, които зависят от нея – относително необезпокоявано и със сигурност носят много повече ползи за едни, отколкото за други. Но понякога нещата излизат извън тези релси във всяко едно отношение. Бизнесите се забавят до пълзене. Производствата затварят врати и инвестиционните проекти биват изоставяни по средата. Съкращават се много работници. Богатства изчезват. Всичко това, въпреки че производствените мощности остават също толкова големи и силни като когато всичко се движи оживено. За да разберем как модерната капиталистическа икономика може да потъне в криза, трябва да разбираме нещо от кредит, акумулиране на богатство, валутни курсове, лихвени проценти, внос и износ.

Прочетете още: Капиталистическият глобализъм в криза. Част 2: Да разберем глобалната икономика (Робин Ханел)

"От много години ме занимават два проблема на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон", а втория – "проблем на Оруел" – аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече "проблем на Фройд".

Прочетете още: Медиите под контрол (Ноам Чомски)

От 2001 г. Давос и Порто Алегре са градовете-близнаци на глобализацията: Давос е ексклузивния швейцарски курорт, в който световният елит от мениджъри, държавници и медийни личности се среща ежегодно за Световния икономически форум, зад тежка полицейска охрана. Опитвайки се да ни убеди (както и сам себе си), че глобализацията е най-доброто разрешение на всички проблеми. Порто Алегре е субтропичният бразилски град, в който се среща контра-елита на анти-глобалисткото движение, опитвайки се да ни убеди (както и сам себе си), че капиталистическата глобализация не е нашата неизбежна съдба, както е и според официалния им лозунг, – 'един друг свят е възможен'. Обаче изглежда, че срещите в Порто Алегре някак си загубиха силата си – през последните години чуваме все по-малко и по-малко за тях. Къде се изгуби блясъкът на звездите от Порто Алегре?

Прочетете още: Никой не трябва да бъде зъл (Славой Жижек)

Лекция, произнесена на събитие, организирано от списание lacanian ink, 6.11.2008 г., Ню Йорк. Публикувано в: lacanian ink. Лекцията може да гледате тук

Прочетете още: Завинаги обречена ли е думата "комунизъм"? (Ален Бадиу)

Напрежението в нашата цивилизация на 21 век приема много форми – социални, икономически, екологични и политически. Една определено нездрава и видима илюстрация на всичките четири е разрастващия се поток боклуци, свързани с икономиката на изхвърлянето. Еднократните продукти са измислени след края на Втората световна война като удобство и като начин за създаване на работни места и поддържане на икономическия растеж. Колкото повече стоки се произвеждат и изхвърлят, твърдят аргументите, толкова повече работа ще има.

Прочетете още: Да изхвърлим икономиката на изхвърлянето (Лестър Р. Браун)

Докато все още спорим дали има живот след смъртта, може ли да добавим в кошницата още един въпрос? Има ли живот след демокрацията? И какъв ще е този живот? И под демокрация нямам предвид демокрацията като идеал или вдъхновение. Имам предвид работещия модел: западната либерална демокрация и нейните варианти, такива каквито са.

И така има ли живот след демокрацията?

Прочетете още: Дали демокрацията е хит сред хората, защото е огледало на слепотата ни? (Арундхати Рой)